ФАНТАСТИЧНАТА ИСТОРИЯ НА КОПРИНАТА

Древна китайска история разказва, как императрицата пиела горещ чай под черничево дърво , когато пашкул пада в чашата с гореща течност. Пашкулът започнал да се разтваря, отпуска и разкрил тънка нишка, дълга повече от километър. Учудена,  императрицата запазила нишката и след това изтъкала от нея блестяща магическа тъкан, наречена коприна.

Историците, разбира се, отхвърлят историята като мит, но са съгласни, че около 2500 години преди новата ера, китайците наистина са открили, че молецът от рода Bombyx mori, обитаващ клоните на черничевото дърво,  произвежда почти нечуплива, светлоотразителна нишка. Финесът на влакното е толкова поразителен, че китайските императори изискват пълна тайна (под страх от смъртно наказание) за това богатство, което буквално расте по дърветата.

 

В най-ранните години коприната е запазена само за императори и благородници, което само допринася за нейната мистика. Китайките са овладели до съвършенство процеса по отглеждане на копринени буби и до изкуство изтъкаването на феноменални като структура и цветове копринени тъкани.

До 1ви век китайците изнасят както суровина, така и копринени тъкани с камилски кервани до Персия и даже до Рим. Планинските и пустинни пътища с дължина над 6 000 километра днес се наричат  Пътят на коприната.

 

Историята на коприната е историята на лукса

Богатите винаги са жадували блестящата тъкан и митовете за произходът и са създавали допълнителен ореол и импулс за притежание.

До средата на 6ти век, китайците пазят тайната твърде успешно. Тогава двама монаси пренасят в Константинопол скришом буби в кухините на бастуните си. Константинопол е столица на Източната римска империя (Византия) и през следващите векове местните също овладяват до съвършенство производството и обработката на коприната. Изработват се сложни цветови модели, често с втъкани златни нишки, изобразяващи орли, лъвове, грифони и др. Завземайки Константинопол. Османците слагат ръка и на безценното богатство, като слагат своя отпечатък върху изтъкаваните мотиви – стилизирани цветя (лалета и карамфили) и особено нар – символ на изобилието.

 

 

Около 300 г. преди падането на Константинопол, копринената промишленост започва да мигрира към Сицилия, а от там към  Флоренция, Генуа и Венеция. Именно в този регион технологията скача напред. Италианците успешно експериментират с методите на боядисване, с консистенцията на нишката. Създават тъкани с ослепителна красота и ефект -  тежки брокати с втъкани златни и сребърни нишки, фигурално кадифе.

През 15ти Век крал Луи XI поканва италианските тъкачи да развият производството и във Франция. Създадени са работилниците в Авиньон, Ним, Тур и в Лион, който става и остава център на френското производство на коприна.

Френските протестанти, намерили убежище в Англия след като са подложени на гонение в родината си, пренасят умението си и развиват индустрията и в Англия. Източен Лондон, където те се установяват, става основен център за производство не само на платове, но и на рокли, шалове и наметки, копринени паравани и цели панели за стени. С коприна започват да тапициране на изящни предмети на изкуството като кутии за бижута.

 

Макар изключително конкурентни,  двете основни европейски течения в изкуството на коприната имат собствен характер. Английските залагат на флоралните мотиви, стигащи до ботаническа точност  в изобразяване на цветята и техните цветове. Френското течение залага на светли и леки материи със стилизирани елементи в комбинация с много панделки, дантела и моаре.

В средата на 18ти век Европейците биват обсебени от това, което те смятат за екзотичен Изток, а текстилните художници отговарят на търсенето като рисуват върху коприна изкуствени източно азиатски дизайни - пагоди, дракони, птици и цветове.

 

 

Същевременно Европа прави първите си стъпки в масовото производство. През 1804 г. френският тъкач Джоузеф-Мари Жакард изобретил приспособление, станало известно като Жакардов стан, което тъче сложни образци по предварително зададен модел.

В исторически план коприната преживява редица катаклизми, включително индустриализация и синтетично производство. И все пак тя запазва своята уникална привлекателност. Нищо не може да засенчи нейната красота и гъвкавост. Нищо не може да надвие историята и и нейното хилядолетно пътешествие, обхванало империи.  Историята на коприната е история на лукса. В културната история на човечеството, тя е донесла благородство навсякъде, където е възприета. 

 

7 ТИПА КОПРИНЕНИ ТЪКАНИ

  1. Чиста коприна – плътна, лъскава, обагрена в дълбоки цветове
  2. Сурова коприна – по груба и сбита от традиционната коприна
  3. Моаре – наричана „водна“ коприна, заради сенките на стичаща се вода по повърхността на тъканта
  4. Тафта – идеална за завеси, заради чистата си и твърда повърхност
  5. Хамелеон – влакната на коприната са оцветени в различни цветове, за да се получи ефект на хамелеон  - тъканта има различен нюанс в зависимост от ъгъла под които се гледа
  6. Копринен плюш – изключително мека, най-луксозната от всички коприни
  7. Дюпион – коприна, изтъкана с неравни влакна върху основа с равни нишки.

Сподели тази статия